Pro-Rock: Фен на месеца, Георги Георгиев, Manowar

Тази рубрика е малко по-различна от всички останали, които сте свикнали да виждате на страниците на списание. Тя има за цел във всяко издание да представи музиката от другата й гледна точка, от тази на фена. Началото ще поставим с един наистина засвидетелствал любовта си фен, един истински brother of steel. Колеги фенове, новата ни рубрика открива Георги... А и ако вие искате да попаднете следващия месец на това място, просто ни пишете на This e-mail address is being protected from spambots. You need JavaScript enabled to view it

Hail Жоро. За мен е чест да говоря с един истински фен, човек с кауза. Първият въпрос. Колко време мина от първия път, когато чу Manowar.
HAIL BROTHER! Близо 20 години.

Кога реши, че тази група ще бележи целият ти живот?
Не може да се каже, че е имало момент, в който съм си казал – ето, от днес започвам. Нещата се развиха естествено, както смятам, че е и при всеки друг, независимо кой е човекът и коя е групата.

Колко продукта с тяхното лого имаш горе-долу - дискове, касетки, фланели и т.н. Кой е най-странният артикул, който имаш, щампован с марката Manowar?
Ако броим и касетите – сигурно бройката се приближава до 100. Не знам дали е най-странен като предмет, но струната, която получих от Joey на концерта през 2002 г. в Берлин, има специално място в колекцията ми. Иначе най-ценен предмет е може би плочата на Into glory ride, подписана от Manowar през 1983 г.

Manowar е много повече от хеви метъл, те винаги са носели силни послания и определено са група с мисия. Промениха ли по някакъв начин живота ти извън музиката.
Да, направиха ме по-твърд в трудни моменти, дадоха ми и ми дават позитивна енергия, която влагам в другите аспекти от живота си. Действат ми мобилизиращо и положително.

Възможно ли е при всичката тази отдаденост да имаш един любим албум сред всичките? Кой е той?
Мислил съм неведнъж по този въпрос, но еднозначен отговор не можах да намеря. Струва ми се, че няма такъв, тъй като всяка следваща минута, всяка следваща ситуация ти дава различна гледна точка, при което се променя и оценката на реалността. Същото е и по отношение на албумите.

А албум, към когото изпитваш особен сантимент?
Може би “Louder than hell”, защото тогава бяха най-трудните години - за самата тежка музика и феновете - и изведнъж в точно тези времена на колебание и безверие, Manowar, ако се изразя образно, затътнаха с тежката артилерия, минаха с валяка.:)

Как Manowar устояха теста на времето? Надживяваха и грънджа и неометъл вълната. Много други групи не успяха в тези кризисни за хевиметъла времена?
Останаха верни на корените си. Останаха верни на себе си. Останаха верни на феновете си и феновете останаха с тях. Процесът е двустранен, може би другите групи са пропуснали да отбележат това.

Събираш ли неофициални записи - всякакви буутлези със съмнително качество?
Не. Честно казано смятам, че това е една от малките ми победи – всички продукти на Manowar, които имам, а аз имам всичко, са оригинални, останали са ми само една-две фланелки от “доброто старо време”, но те са скъп спомен от годините, когато една снимка, купена от стрелбище, можеше да те направи щастлив. Всъщност, аз още си пазя моите.:)

Има много хора, които въпреки, че са фенове на рока, твърдят че Manowar са позьори. Защо се получава това нещо. Свои да плюят свои?
Ако някой действително твърди това сериозно – става дума за крайно голословно и смешно твърдение, признак за интелектуална немощ. Нелепо е, при положение, че всичко, което Manowar някога са казали или обещали е станало реалност. При пълна липса на разминаване между думи и дела, за каква поза въобще може да става дума? Всъщност навлизането в подобна дискусия според мен е ненужно и измества вниманието от основния и важен въпрос – да дадем възможност на обществото да разбере, че хората, свързани по един или друг на чин с рок-а, хард рок-а, хеви метъл-а и всичките им разновидности, са свестни, позитивни и стойностни - и поотделно, и в своята цялост и единство, както и че тази музика не е субкултура, а култура в истинския смисъл на думата.

Преди време един българин искаше да се прекръсти Манчестър Юнайтед. Как би реагирал ако приятелите ти, вместо Жоро, ти казват Джоуи :))
Бих го приел като положителна оценка и бих бил поласкан, а иначе името си го харесвам и не смятам да го сменям.

Преди време Eric Adams беше казал, че ще бъде фен на Dio завинаги, а от съвременниците си харесва Geoff Tate от Queensryche. Dio участва в последния албум на Queensryche. Можем ли да очакваме нещо подобно да се случи и в Manowar?
Надявам се искрено. Всъщност Joey е бил на една сцена с Dio и групата му, мисля, че на Bang your head – festival преди няколко години. Колкото до дует на Eric и Ronnie, смятам, че това ще бъде най-прекрасното нещо, създавано в музиката въобще.

Кога за пръв път гледа кралете на живо?
19.12.2002 година, Берлин, Колумбияхале.

Знаеш ли точната бройка на концертите им, на които си ходил?
Седем. Тази година пет, в три различни държави.

Вярваше ли ще дойдат някога в България? Как прие новината за концерта им Каварна?
Не повярвах на ушите си. Бях чул в едно интервю на Цонко Цонев по бТВ в края на 2005 г., че се водят преговори с Manowar, но след това последва инцидента с Carl и ми се струваше, че едва ли ще стане и то толкова скоро. Когато разбрах със сигурност, бях истински щастлив. “МИЛА РОДИНО” доказа, че е имало защо.

Има те дори по дивидита на бандата. Имаш ли още мечти, свързани с любимата ти банда?
Винаги ще имам мечти, само да съм жив и здрав. Най-непосредствената, ако мога така да се изразя, е да издам книгата, посветена на Joey, това ще е моят начин да изразя поне малка частица от благодарността си, за това, което Manowar, пряко или косвено, са ми “дали” през годините. Както казва самият Joey – “for all the years and all the tears”.

Очакваш ли България да стане постоянна спирка в разписанието на Manowar?
Втори концерт би ли имал същия грандиозен успех като първия?
Да, смятам, че БЪЛГАРИЯ вече е фактор, както на картата наManowar, така и на картата на концертните изяви въобще, за което трябва да се отдаде значимото и на Manowar, и на Жокер медия, и не на последно място, естествено, на “the metal mayor” Цонко Цонев. BOLD, MIGHTY HAIL! Напълно е възможно вторият концерт да има още по-голям успех от първия, доста хора не успяха да присъстват тази година, а след това размазващо шоу, едва ли ще пропуснат отново тази възможност.

Гледал си ги вече доста пъти. Беше ли наистина по-специален българския концерт от всички останали, на които си присъствал?
Концертът тук е един от най-могъщите на Manowar, по мое мнение, естествено. Сравним е с този на Earthshaker festival 2005, където шоуто беше монументално – 100 човека хор, 100 човека оркестър, всички бивши членове, осмината свирещи “Battle hymn” и т.н.И това, при положение, че тук тази година Manowar не свириха песни от “Gods of war”, които на живо са мощ и музика в най-чистата им форма. Надявам се догодина да направят няколко и в Каварна.

Друга интересна история е свързана с фестивала First Manowar Mega Fanconvention, и в едно от съпътсващите събития ставаш шампион на турнира по канадска борба и като награда печелиш да си в журито на Мис Manowar.
За мен бе огромна чест и удоволствие да развея българското знаме като победител в надпревара, в която имаше участници от целия свят, а самото участие в журито на Miss Manowar, редом до Ross The Boss, Rhino и режисьора г-н Neil Johnson, бе отвъд всякакви мечти.

Говорил си си много пъти с музикантите от бандата. Що за хора са те? Как си говорят с "обикновения фен" като теб?
Като хора Manowar са изключително свестни и земни, въпреки могъществото и мащаба на всичко, което правят. Искрени са във всяка дума, всеки жест, няма лицемерие, няма поза. Например тази година в Берлин – 22 март, бяхме 5-6 човека /трима българи/, чакащи пред залата отрано, Joey излезе, поздрави ни поотделно, благодари ни, че сме там и изпрати хора от кетъринга да донесат чай да се стоплим, тъй като беше много студено. Същото беше и в Каварна – Eric забеляза един 10 годишен малчуган, Калоян, при нас на първия ред, спря концерта, извика го към сцената и му даде една от палките на Scott. Това са Manowar! Специално Joey е гений!

Благодаря ти Жоро, за мен беше истинска чест. Финално послание?
Аз благодаря, честа беше за мен! Финално послание – нищо не е толкова лошо, колкото изглежда, ако искаш да спечелиш, кажи “Аз вярвам!” Желая здраве на всички, които са свързани с Про-Рок и успехи на самото списание!

Евтим Станков

http://www.pro-rock.net/cgi-bin/index.pl?o=0&_state=CMSWindow&Table=cmspage&ID=1&Field=Content

 

Георги Връбчев © 2008-2010