ЖЕСТОКО

“Жестоко”-промълви елата,

потресена извърна взор,

простена тъжно долината,

въздъхна мрачно нейде бор.

Съзираха в далечината

беснеещ пагубно човек,

громящ гора, небе, земята

унищожаващ век след век.

Да можеха да бягат, биха

побягнали, но как, уви!

Ще чакат те във мъка тиха –

на минало величие следи!

 

Георги Връбчев © 2008-2010