НА МАЙКА БЪЛГАРИЯ

Седя сред Родопите, гледам към Рила –

в слънце окъпани снежни била.

Какви ли съкровища други стаила

е моята родна, вечна земя?!

Поглеждам встрани и съзира ме Пирин –

далечен, изправен и горд, и велик,

мощен Балканът зад мен се издига,

“Аз съм във Рая!”, напира в мен вик!

Майко! Българийо! Вечна и свята!

От обич синовна ти свивам венец,

нося духа ти - да види земята –

името българин значи боец!

Клетва в олтар от цветя ти обричам,

в храм от гори ти прошепвам обет,

вечно аз родна земя да обичам,

името твое да славя навред!

Никога свойта земя да не хуля,

българин щом е от чужд наранен

и зад безбрежни пространства прокуден,

брат по Родина да бъде за мен!

Ние ще пазим завета ти свиден

в зима духовна и нравствен потоп,

силни да бъдем във дни на обида,

в бури жестоки да бъдем народ!

Нека тогава за нас някой каже –

Бедни ще страдате век подир век –

Гордо ще вдигнем глава, ще покажем -

Името българин значи човек!

 

Георги Връбчев © 2008-2010