НА СЕСТРА МИ

Когато далече съм много

И сам съм останал в нощта,

Разбирам как липсва ми с болка

Моята мила, малка сестра!

Разбирам как част е от мене,

Как сила и разум ми дава,

Как в миг щом душата ми стене –

До мене всесилна застава!

Години, пространства ще минат

И трудности в бой ще руша,

Щом зная – зад себе си имам –

Теб, Диме –

прекрасната,

малка сестра!

 

Георги Връбчев © 2008-2010