ТАМ…

Небесното синьо, прегърнало нежно

гористозелената шир,

Поляните вечни с наметките снежни,

Кристален божествен ефир!

Разстила лъчите си слънцето, сгрява

планинския въздух – силен и свеж,

душа се преражда, сърцето изгрява

на ранната зима сред нежния скреж.

Блести синевата! Ухае гората!

Зелен е кожухът на дивния свят.

Сърце се преражда, полита душата

във храма природен, безбрежен и свят!

Вятърът леко танцува и гали

игличките, шумата паднала вниз,

напява с мек порив гората и пали

благ огън в душата планинския бриз.

Отпиваш дълбоко магията - въздух,

нехаеш, че цвят има гаснещосив,

щастлив си отново, че там си и волен

се радваш и тръпнеш от туй, че си жив!

 

Георги Връбчев © 2008-2010