ТАМ…

Небесното синьо, прегърнало нежно
гористозелената шир,
Поляните вечни с наметките снежни,
Кристален божествен ефир!

Разстила лъчите си слънцето, сгрява
планинския въздух – силен и свеж,
душа се преражда, сърцето изгрява
на ранната зима сред нежния скреж.

Блести синевата! Ухае гората!
Зелен е кожухът на дивния свят.
Сърце се преражда, полита душата
във храма природен, безбрежен и свят!

Вятърът леко танцува и гали
игличките, шумата паднала вниз,
напява с мек порив гората и пали
благ огън в душата планинския бриз.

Отпиваш дълбоко магията въздух,
нехаеш, че цвят има гаснещосив,
щастлив си отново, че там си и волен
се радваш и тръпнеш от туй, че си жив!

 

Георги Връбчев © 2008-2010