ТРОН?

Не би седял на този трон,
ако безкрай те бе погълнал,
ако сред стонове безброй
не се бе ти от себе си отвърнал.
Ако бе ти останал силен, верен!
Ако не бе потъпкал свойта гордост!
Ако не бе избрал ти път неверен,
подменяйки достойнство с подлост!

Ти хапа ли ? 
Громи ли?
Не къса ли гърла от завист?
Дали попита се боли ли?
Или от чужда болка черпи сладост?

Дали запомни, че си смъртен?
Че тронът ти е нависоко?
И че от там като пропаднеш
ще видиш колко е дълбоко!
Че в полета надолу време
ще имаш само да опиташ
за миг в очите да погледнеш
ти себе си, но без да питаш!
Да питаш как, защо, кога?
Дали ако не бях това
и бях останал – силен, верен
и себе си, дори и “черен”?
Не би могъл да питаш също -
дали ще свършиш без остатък!
Ще си заслужил свойта участ,
а и мигът надолу ще е кратък!

 

Георги Връбчев © 2008-2010