“MORITURI TE SALUTANT”

Ден подир ден без милост се борим,

Обречени в ден да умрем,

Правдиви живеем, преглъщаме горест,

Засяваме – после берем!

Някой е зъл и жесток и -

Умира! –

В своя разкош и почитан за цар.

Някой добър е, жалеещ –

Умира! –

Неплащащ с доброто цената за цяр.

Някой се труди до тъмно –

Умира! –

Безименен – възнак на свойта бразда.

Някой блести, заслепява –

Умира! –

Без друг да попита дали е звезда.

Някой почита и вярва –

Умира! –

Поглъща го в черната угар смъртта.

Някой кръв пие, насилва –

Умира! –

Изтръгнал във мъки невинна душа.

Някой свит в ъгъла, тихо –

Умира! –

Оплакван от страдащи близки покрай.

Някой чело вдигнал, в боя –

Умира! –

Сълза без да сгрее могъщия край.

От първия ден сме родени да кажем

Поздрав от смъртните, вречени в смърт,

Но борим се в сетния ден да покажем,

Че смисъл е имало в земния път!

 

Георги Връбчев © 2008-2010